На звънтящия кедър
Колко много заспали очи,
колко много изгубени хора
търсят себе си в чуждите дни,
пълни само с безсмислена злоба.
Без да видят доброто във тях,
даже щом загорчи им живота,
те се борят да правят на прах
всеки шанс да преборят порока.
Колко много заспали души,
колко много възвишени мисли
се използват да правят пари,
що петнят умовете им чисти,
подарени им нявга от Бог,
който нищо не иска в замяна,
за да може човешкият род
да се слее с природата млада.
Колко много студени очи,
колко много изгубени хора
не умеят да станат дори
от леглото на тази отрова,
че човек е от болка роден
и на болката трябва да служи,
за да може след туй някой ден
чак във рая добро да получи.
Колко много студени очи,
колко много изгубени хора
са избрали да бъдат сами
пред това да обичат на воля.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
