Съвсем набързо ме ограби;
ей тъй - поредна бурна нощ,
с пробуждане и кратки свади,
сдобрявания за разкош,
тържествен ритуал, сношение,
заспиване на морна длан,
притискане корем в корема
(часовникът мълчи пиян)
и през кафявите завеси
наднича воайор-денят.
Съвсем набързо ме обеси
на собствената ми лъжа,
че съм намерила утеха;
тревогата проникна в мен.
Съвсем набързо се облече
(часовникът мълчи смутен).
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
