Годината започна
със слънце във стъклата.
Навън утихна даже
и палавникът-вятър.
А зимата е щедра
на слънце, тиха милост.
И ясна е, и ведра,
студа жесток стопила.
И няма сняг и бури,
и някак ми е скучно.
От миналите грешки
урока не научих.
От утре ще съм друга -
добра, разумна, зряла.
Каквато бях навярно
в предишната раздяла.
1.01.2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
