Вечер скучна, неизбежна
отвъд прозореца вали
от небето се прозяват
недоспалите звезди.
Луната няма я - избяга,
понамирисва и на дим,
мъгла върху земята ляга...
Излиза студ неотменим.
Дърветата сънуват в бяло
и ще се сбъднат снегове -
криле на отлетяло ято
събуждат зимното сърце. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up