Над керемидите на пирамидите – море
/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш –
ще ти се случи, ако ми го пожелаеш...
...Затворú раните на нощта, дърводелецо,
сутрин е хладно под златото на длетото.
Ще ти разкаже за не една преживелица,
кротко умиращо и покорно пред ножа, дървото...
...Раздрах завесата на светлината
и пясъкът роди черупки.
От прилив
до изгрев,
от изгрев
до отлив,
ту тръгват,
ту спират
митични животни.
И кости безплътни
с филета безкостни
през всички морета
си ходят на гости...
...Не ме дръж за петата, няма да се разбия –
вълните са ми пристан и ласкав дом.
След време жарта ти над зимата ще надвие.
Не съм по характер безлик монотон...
...Аз не съм спиритист
и духове няма да викам.
Аз не съм екзорсист
и духове няма да гоня.
Аз съм просто поет
и това е, изглежда,
законно...
...Бе вчера цял ден
ден,
а днес е камък,
приютен от ъгъл.
Дори да хвърлиш кал
в червения леген,
той пак ще си остане...
кръгъл...
...Съмна се. Стръмно е под клепачите.
Гръмна смях – идват палачите.
Чуй, барабани пак бият небесни.
Време за плач е.
И време за песни.
А под лъжичката, страстната,
тихо е.
И от кръвта Му, причастната,
стих пое...
...Под керемидите на пирамидите,
налудни и заблудни –
забравени отдавна
богове...
Юли – август 2019
В текста визирам песента на Кирил Маричков "Аз съм просто човек" и стихотворението "Февруари" на Валерий Брюсов, но не в моя превод, а от книгата "Часът на бика" на Иван Ефремов в превод на Борис Мисирков. Не открих дали той е преводачът и на стиховете, визирам четиристишието:
"Свършва студът, иде лято.
Свършва денят, иде здрач.
И не знам аз самата
песен ли съм или плач."
© Мария Димитрова All rights reserved.
