Светата Събота поднася
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо,
за облака да се захване и да се повдигне.
Да стигне мястото, което
сърце желае, но не може да достигне…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, пак заповядайте! 
Благодарностите от мен!
усмихвам ви се. Благодаря!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
