Над празната машина

Poetry » Other

436 0 0

/ сонет/

Аз чаткам празната машина...

От пръстите си смуча аз!

И злото искам аз да срина!

Във пот облян съм в този час.

Във туй не търся лесна слава!

Горчиво гърлото ми става

В неистов огън пак горя,

и искам хит да сътворя...

Опитвам нещо да ви кажа...

Не мога просто да мълча!

Опитвам се да захвърча-

романтиката да покажа!

О, все пак аз съм убеден,

че вземаш "нещичко" от мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0