Над празната машина

Poetry » Other

425 0 0

/ сонет/

Аз чаткам празната машина...

От пръстите си смуча аз!

И злото искам аз да срина!

Във пот облян съм в този час.

Във туй не търся лесна слава!

Горчиво гърлото ми става

В неистов огън пак горя,

и искам хит да сътворя...

Опитвам нещо да ви кажа...

Не мога просто да мълча!

Опитвам се да захвърча-

романтиката да покажа!

О, все пак аз съм убеден,

че вземаш "нещичко" от мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0