Сладка илюзия, облечена в добрина,
дава надежда на лутащите се в тъмнината.
В мрака, с мъгла облечен,
маршируват те - роби на нощта.
С прикрита усмивка в сериозното лице
и в гърдите приплещено ледено сърце,
вървят те - роби на нощта към целта.
Целта тъй далеч е - горе на върха,
но вътре в душите мъдри се надежда,
надежда, че ще се стигне горе на върха!
© Вили All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
