Сладка илюзия, облечена в добрина,
дава надежда на лутащите се в тъмнината.
В мрака, с мъгла облечен,
маршируват те - роби на нощта.
С прикрита усмивка в сериозното лице
и в гърдите приплещено ледено сърце,
вървят те - роби на нощта към целта.
Целта тъй далеч е - горе на върха,
но вътре в душите мъдри се надежда,
надежда, че ще се стигне горе на върха!
© Вили All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
