Feb 18, 2010, 10:45 PM

Надежда

  Poetry » Civic
692 0 0

Днес всички се опитват

на главата ми да се качат,

но аз със бодър дух

им казвам да си помълчат!

 

Днес е ден, в който

всеки си изважда яда навън,

но аз си пазя силата

и им обръщам гръб...

 

И знайте, хора, едно,

когато денят не ви върви,

просто се усмихнете

и ведро си кажете - има и утре!

 

А утре останете,

с надеждата една,

че светът ще стане по-добър

и всичко ще бъде мир!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...