Надежда

Нахлу в живота ми бавно, внимателно.

Докосна душата ми с нежна ръка.

Не се впусна в приказки празни.

Реши да откриеш дали съм "единствена".

Бавно разкриваше своята същност

(според мен наранена душа).

И ме питаше само единствено:

"Как си? Наред ли е всичко със теб?"

Продължи да ме пазиш от бремето.

С мен споделяше само усмивки.

А дали ще настъпи и времето

да си бъдем по-близки, открити...