Oct 30, 2004, 11:19 PM

Надежда

  Poetry
1.2K 0 2



Да трудно е във дните черни
да следвам малката искра
подухне вятър после падне капка
надеждата убива тя!

Но даже да е много тежко
ще нося малко топлинка
и тя ще ми помогне зная
да срещна скоро любовта!

Безумец можеби съм или гении
да пиша тези редове
но зная те сърцето ще докоснат
и нашият живот ще променят
!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...