Лъч надежда в сърцето ми се впи.
Като стрела прободе ме в гърдите.
Бяла стрела, която бавно изтри
от лицето сенките и сълзите...
Лъч светлина, еднопосочна-
надежда за някакво ново начало.
Вяра, че всичко наново започва,
и черното слива се с бяло...
Пак онази тръпка от вълнение,
пак онези усмивки неволни...
Изгрява надеждата като знамение
и отпивам сладка отрова...