...и надежда на заем взех,
но не заех как да я използвам.
Как към моята душевност да я напасна
и за моите нужди пригодя.
Надеждата пък за друго беше
и остана в излишък.
Исках на някого друг да я дам,
а защо ли не я върнах?!
Сега съм длъжник на надежда.
А как се надежда взима?
И как ли сега да я върна?
Как се надежда жива пази?
С надежда!
02.11.2004 г.
© Богдан Николов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
