Надежда в бяло
На Криси
Лято е сега и денят настъпи.
Утрото изписа в твоя чест дъга.
Със златен прах душата ти наръси
и невидимо си тръгна след това.
Пристъпваш бавно, цялата във бяло,
по устните ти бяга нервен смях.
Във твоя чест ний днес сме се събрали
и аз усещам – малко те е страх.
До своята мечта заставаш пред олтара,
(а бели рози пръскат аромат),
прегърнала надеждата във бяло –
сама разцъфваш като розов цвят.
Денят изпрати гостите последни
и сам потъна в нощната тъма.
Танцуват двама от любов пленени
и бели рози пръскат аромат…
© Веселка Пенова All rights reserved.
