Надежда за новия ден
Луната потръпна от нощния хлад,
наметна шал от звезди и си тръгна.
Зазорява…Сънят ми избяга пак,
уморен от сълзи и мисъл тъжна.
За кой ли път аз слагах на везната
радости и скърби, а тя, проклетата,
клонеше все към горестта, тъгата –
онази, бялата: тиха и равна -
малка капка вода – пада и дълбае
в душата и отговор няма: за какво
съм тук, какво съдбата ми чертае,
къде избягаха смеха и покоя?
Но утрото проби с първи слънчев лъч
тъмнината, песента на птиците
заглуши на сърцето тъжния плач,
новият ден кълни във зениците.
…Аз дълго се борих, на смъртния одър
очите на хора любими затворих.
Нов ден, дано да си слънчев и ведър
и в пазвата своя, да криеш за мен благослов!
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
