Надежда - за после...
Дъжд вали. Дъжд вали... Ще измие ли
кръвта по асфалта, омразата в очите ни?
Дъжд вали... Кални локви...
От обувките – мръсни следи.
Дъжд вали. Тропа по покриви,
по олуците тича и
се стича в канала.
Там приключва устремения му порив
към ново начало.
Дъжд вали. Всеки ден, всяка нощ.
Неуправляем.
Някъде – тих. Някъде – страшен.
Но е нужен.
За нивите, за житата, за хляба.
И за въздуха прашен.
Бурния, мръсен дъжд ми напомня,
защо ли, защо ли –
за площада с настръхнали хора –
освирепели, озверели - без бъдеще пак.
Оглеждам се гузно и мисля –
това ли са тези, за които Алеко
някога гордо шептя:
„Шапки долу! На колене пред българския народ!”
Дъжд вали, тропа по покриви.
Аз коленича и се моля на бога:
Боже, спаси ни от непознатия, лъган
и незнаещ какво иска народ!
Дъжд вали. Все вали и отива в канала.
Ставам. От очите ми капят сълзи.
Плача за теб, разпъвана
надясно и ляво, България.
Дъжд вали. През прозореца
слънце наднича. Март е.
Надежда – за после....
© Надежда All rights reserved.
