Надежда за светлина
Ще минат години и много лета –
море от причини душите ще хване
и в цветни градини красиви цветя
ще станат бодливи и жадни за рани.
За сетна секунда светът ще замре
и някъде някой в тъмата ще плаче.
Навярно това ще е плач на дете,
което съдбата остави сираче...
Молбата към нея е ясна – уви,
сълзата земята целуна отново
и в нечии сини, но тъжни очи
изгря светлината на моето слово.
Луната на мека кошара заспа
и бавно люля я студената вечер.
Детето притихна, подаде ръка
и стара жена го поведе далече.
© Димитър Драганов All rights reserved.
