Надежди под звездния път
Надежди под звездния път
Единствено за вас живея вече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
А имах много. Пътят ме повлече
в кълбо от нерви, тъмен и закътан.
Спестявах думи твърде, твърде често,
и глупави сълзи прикривах с рими.
Мълчание прегръщам вечер вместо
човек. А той ми липсва. И боли ме.
Но имам мило коте, гласовито,
и спомени с любимите душички.
В сърцето ми е топло, цветно, чисто.
Не думите, очите казват всичко.
Те търсят и намират красотата.
Те молят за прегръдка под луната.
А няма как обратно да пристъпя.
Обичам самотата отдалече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
Единствено за вас живея вече.
© Йоана All rights reserved.
