Надежди под звездния път
Надежди под звездния път
Единствено за вас живея вече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
А имах много. Пътят ме повлече
в кълбо от нерви, тъмен и закътан.
Спестявах думи твърде, твърде често,
и глупави сълзи прикривах с рими.
Мълчание прегръщам вечер вместо
човек. А той ми липсва. И боли ме.
Но имам мило коте, гласовито,
и спомени с любимите душички.
В сърцето ми е топло, цветно, чисто.
Не думите, очите казват всичко.
Те търсят и намират красотата.
Те молят за прегръдка под луната.
А няма как обратно да пристъпя.
Обичам самотата отдалече.
Мечтите се разсипаха по пътя.
Единствено за вас живея вече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
