Feb 7, 2010, 12:06 PM

Надеждо!

Poetry » Other

1.1K 0 19

Кажи ми, кажи ми, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, на пръсти повдигнат, назад ли през рамо?
Когато заспивах, те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих, те няма.

Приятели, младост, момчето ми светло и нежно,
някъде дом, някъде свидните песни на мама...
Когато заспивах, ги имаше, моя Надеждо,
кога се събудих, ги няма.

Свято небе, и земята красива и грешна,
и душа като мед, с дъх на мляко и горска поляна.
Всичко бях, всичко имах, когато заспивах, Надеждо,
събудих се – вече ме няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

Събуждам се, влизам в сайта и...те има, Райсън! Слава Богу!

2010-02-09T16:33:02+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

заболя ме някак,
красиво и мъдро,
и извисоко
ме заболя...*

2010-02-09T13:57:52+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"Всичко бях, всичко имах..."
!!!

2010-02-08T23:52:14+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Надеждата просто спи зимен сън и ще се събуди много по-силна и бодра...Много тъга има напоследък в стиховете ти, но я излей докрай там за да не остане в теб...

Поздравления за хубавия стих!!!

2010-02-08T20:41:23+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

Не я обичам Надеждата...Все обещава, а после - все гладна оставам...
Но теб те има, приятелю, и е толкова хубаво, че мога да се докосна до твоята магия!

2010-02-08T16:03:45+02:00