Наднича пролет във душата
Наднича пролет във душата
разплита зимните следи,
превръща всяка скръб в позлата
и всяка болка в светлини.
Запява утрото в черниците,
цветът разтваря с топъл дъх,
а в облаците – волни птиците,
с криле изписват хубав стих.
Земята шепне с глас на цвете,
животът бликва, чист и нов
и всички птички с гласовете,
са ноти в звънкия му зов.
А аз вървя – душа разлистена,
в прегръдката на този хор
и в мен звъни една въздишка:
Животът пак е жив и мой!
© Миночка Митева All rights reserved.
