ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
Jan 10, 2007, 10:30 PM

нафора

  Poetry
1.1K 0 12
нафора






целувам те нежно
дълго
тихо
и те оставям
във ваната
с очи затворени
отпусната
изморена
обожествена
от мен
а после
трескаво бързам
и правя пътечка
от малки свещици
водеща
през всички стаи
където сме се любили
и завършваща там
на кръглата спалня
червена жадуваща
където пламъчетата
рисуват моето сърце
където ще вкусим
тази нощ
нафората
освещаваща
нашите дни


Чар....10.01.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0