Jan 10, 2007, 10:30 PM

нафора

  Poetry
1.1K 0 12
нафора






целувам те нежно
дълго
тихо
и те оставям
във ваната
с очи затворени
отпусната
изморена
обожествена
от мен
а после
трескаво бързам
и правя пътечка
от малки свещици
водеща
през всички стаи
където сме се любили
и завършваща там
на кръглата спалня
червена жадуваща
където пламъчетата
рисуват моето сърце
където ще вкусим
тази нощ
нафората
освещаваща
нашите дни


Чар....10.01.07

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...