Нафора
НАФОРА
Хлебарите на Господ са заети
да месят дъхав хляб – по цели нощи.
За тях не пише стихове поетът,
труда им философите не пощят.
Но сутрин – преди изгрев да избухне,
край слънчевите пещи как ухае!
Над покрива ми – до комина рухнал,
сияйна благодат струи от Рая.
Брашното в звездни облаци ги скрива
и тишината зрее до подкваса.
Сънува дълго младата коприва
самуните как търпеливо втасват,
огрибката и старото корито,
месала – в който ги повиват сетне.
Ръцете благославям, без които
животът е безвкусен и безцветен.
© Валентина Йотова All rights reserved.
