Нашето море
ни посрещна с ласка.
Дарове скъпи
бе запазило за нас.
По скалите му -
корморани бдителни.
По пясъка му --
раковини безбройни.
Във водите му -
нов свят, за нас двамата.
По вълните му -
пяна омайваща ни.
...
Нашето море
ни проводи с обич
и обеща ни
търпеливо да чака
да се завърнем
догодина - същите.
© Весислава Савова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Дай Боже!