Нашето море
ни посрещна с ласка.
Дарове скъпи
бе запазило за нас.
По скалите му -
корморани бдителни.
По пясъка му --
раковини безбройни.
Във водите му -
нов свят, за нас двамата.
По вълните му -
пяна омайваща ни.
...
Нашето море
ни проводи с обич
и обеща ни
търпеливо да чака
да се завърнем
догодина - същите.
© Весислава Савова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Дай Боже!