Нагоре

Poetry

690 0 1

Летя нагоре,

сред красиви рози си проправям път,

а под мене - сироп от злоба, алчност и лицемерие,

облечена в човешка плът.

Виждам твоя поглед,

очите молят за повече любов.

Дай ми шанс и ще имаш възможност

да дойдеш с мен на полет в небесата,

да видиш Господ, Ангели и свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Добре дошъл в откровение, ще полетиш в един нов свят
от вълшебни мигове... Поздрави, Катя!

2010-05-12T21:23:03+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0