Dec 29, 2010, 3:14 PM

Наивност

  Poetry » Love
651 0 2

Умението да бъдеш истински умееш ли?
Да казваш само истина и истината смееш ли?
Хах, разбира се, това е въпрос реторичен,
как да бъдеш честен, ако никога не си бил обичан?
Добре познаваш думата самота,
срам изпитваш да признаеш големината на наивността.
Заради която, всъщност, така се чувстваш,
и развалянето на своето настроение допускаш.
Но пропускаш факта, че някъде там
те чака човекът с думите "не си сам"
и цялата омраза, която в себе си таиш,
в огъня на чувствата ще запалиш и изгориш.

Защото ще почувстваш че това за теб е човека,
за когото си чакал милион века,

но когато и този човек ти обърне гръб,

настъпва отчаяние, болка и скръб.
Тъй като още от древността

всеки знае цената на наивността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Николаев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...