Наивност срещу ярост
Наивност срещу ярост
Повярвах наивно, че някой милее за мен
загубил разумното, нужното и обичайно.
Докоснах мечтите и те заваляха от плен:
прозрачна решетка от думи, неволи и тайни.
Самотна надежда, разбита до ронещ се сняг,
избяга от мен и безумната слабост човешка.
Поемах на глътки въпроси и все се боях,
а ти преоткриваше в мен ужасяващи грешки.
На изпита твой не опитах дори да съм там,
летях в белотата на облаче мило и тихо.
Не исках да бъда виновна, не исках и плам.
Отдавна мечтите безликия страх победиха.
Ти беше и си най-отчайващо нужен палеж
и най-неочаквано сладка и моя победа.
© Йоана All rights reserved.
