Наивност срещу ярост
Наивност срещу ярост
Повярвах наивно, че някой милее за мен
загубил разумното, нужното и обичайно.
Докоснах мечтите и те заваляха от плен:
прозрачна решетка от думи, неволи и тайни.
Самотна надежда, разбита до ронещ се сняг,
избяга от мен и безумната слабост човешка.
Поемах на глътки въпроси и все се боях,
а ти преоткриваше в мен ужасяващи грешки.
На изпита твой не опитах дори да съм там,
летях в белотата на облаче мило и тихо.
Не исках да бъда виновна, не исках и плам.
Отдавна мечтите безликия страх победиха.
Ти беше и си най-отчайващо нужен палеж
и най-неочаквано сладка и моя победа.
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, много се радвам, че ви хареса!
-
Красиво и чудесен финал!
Чудесна поезия имаш Йоанка!🍀🍀🍀 -
"...летях в белотата на облаче мило и тихо...
Отдавна мечтите безликия страх победиха."
Тези два невероятни реда, както и великолепният и неочакван финал, ме спечелиха за творбата. Красива лирика поднасяш, Йоана! -
Хубаво стихотворение написано с душа.
Поздравявам те. -
Финалът е неочаквано по наивност смел.
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
