limeruna (Йоана)
564 3371
19.08.2020 г., 14:42 ч.

Наивност срещу ярост 

  Поезия » Любовна, Друга
534 2 5

Наивност срещу ярост

 

Повярвах наивно, че някой милее за мен 

загубил разумното, нужното и обичайно. 

Докоснах мечтите и те заваляха от плен: 

прозрачна решетка от думи, неволи и тайни. 

 

Самотна надежда, разбита до ронещ се сняг, 

избяга от мен и безумната слабост човешка. 

Поемах на глътки въпроси и все се боях, 

а ти преоткриваше в мен ужасяващи грешки. 

 

На изпита твой не опитах дори да съм там, 

летях в белотата на облаче мило и тихо.

Не исках да бъда виновна, не исках и плам. 

Отдавна мечтите безликия страх победиха. 

 

Ти беше и си най-отчайващо нужен палеж

и най-неочаквано сладка и моя победа. 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, много се радвам, че ви хареса!
  • Красиво и чудесен финал!
    Чудесна поезия имаш Йоанка!🍀🍀🍀
  • "...летях в белотата на облаче мило и тихо...
    Отдавна мечтите безликия страх победиха."

    Тези два невероятни реда, както и великолепният и неочакван финал, ме спечелиха за творбата. Красива лирика поднасяш, Йоана!
  • Хубаво стихотворение написано с душа.
    Поздравявам те.
  • Финалът е неочаквано по наивност смел.
Предложения
: ??:??