Най-дългата раздяла...
Със тебе е най-дългата раздяла.
(Защото вероятно се обичаме).
Ти никой, като мен не си желала.
Аз в никоя така не бях се вричал...
И щеше да е някак си красиво,
и много романтично. Споделено.
Измъчени душѝ не се убиват.
От болка се умира, непростена...
Сега ще замъгля света пред себе си.
Веднъж в живота слепият проглежда.
Очите ти за мене се нагледаха.
Сърцето ми не бие със надежда.
Разделям се със теб. И ми е тъжно.
Не бих се причинил на никой в бъдеще.
Ще бъда нарицателно за мъж -
капан наяве за кошмарни сънища...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
