diesto (Данаил Антонов)
1014 588
May 18, 2019, 4:20 AM

Най-дългата раздяла... 

  Poetry » Love, Phylosophy
589 10 10

Със тебе е най-дългата раздяла. 

(Защото вероятно се обичаме). 

Ти никой, като мен не си желала. 

Аз в никоя така не бях се вричал... 

И щеше да е някак си красиво, 

и много романтично. Споделено. 

Измъчени душѝ не се убиват. 

От болка се умира, непростена... 

Сега ще замъгля света пред себе си. 

Веднъж в живота слепият проглежда. 

Очите ти за мене се нагледаха. 

Сърцето ми не бие със надежда. 

Разделям се със теб. И ми е тъжно. 

Не бих се причинил на никой в бъдеще. 

Ще бъда нарицателно за мъж - 

капан наяве за кошмарни сънища... 

 

Стихопат.

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички Ви! За прочита, отношението, вдъхновението и разбирането!
  • Лично, дълбоко разтърсващи думи, силно...
  • Не е предизвикателство, а причинено вдъхновение:
    Със тебе е най-дългото докосване,
    а любовта се блъска във въпроси...
    От слепия да вземеш е плаячкосване.
    Не... болката раздираща, не проси!
    И тъжно е, и вярно е, и има ни
    във припева на песента изпята,
    по текст и с музиката на вината ни,
    в мъгла покрила два човешки свята...
  • Тъжна лирика,но много чувствена!
  • Силно болезнено...
  • Силна творба!
  • Много хубаво!
  • Докато чудото на живота се случва в болката след най-дългата раздяла, стихотворения, като това, ще напомнят за онова, което... Поздравления!
  • Ей, благодаря ти много, Дани! Имам, силно развита интуиция, която спомага за някои мои съждения, а и знаеш за имената ни - в тях се корени пророчество
  • Сега ще замъгля света пред себе си....
    Не бих се причинил на никой в бъдеще....
    Ей... виртуоз си с поезия и психология
Random works
: ??:??