Най-дългата раздяла...
Със тебе е най-дългата раздяла.
(Защото вероятно се обичаме).
Ти никой, като мен не си желала.
Аз в никоя така не бях се вричал...
И щеше да е някак си красиво,
и много романтично. Споделено.
Измъчени душѝ не се убиват.
От болка се умира, непростена...
Сега ще замъгля света пред себе си.
Веднъж в живота слепият проглежда.
Очите ти за мене се нагледаха.
Сърцето ми не бие със надежда.
Разделям се със теб. И ми е тъжно.
Не бих се причинил на никой в бъдеще.
Ще бъда нарицателно за мъж -
капан наяве за кошмарни сънища...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички Ви! За прочита, отношението, вдъхновението и разбирането!
-
Лично, дълбоко разтърсващи думи, силно...
-
Не е предизвикателство, а причинено вдъхновение:
Със тебе е най-дългото докосване,
а любовта се блъска във въпроси...
От слепия да вземеш е плаячкосване.
Не... болката раздираща, не проси!
И тъжно е, и вярно е, и има ни
във припева на песента изпята,
по текст и с музиката на вината ни,
в мъгла покрила два човешки свята... -
Тъжна лирика,но много чувствена!
-
Силно болезнено...
-
Силна творба!
-
Много хубаво!
-
Докато чудото на живота се случва в болката след най-дългата раздяла, стихотворения, като това, ще напомнят за онова, което... Поздравления!
-
Ей, благодаря ти много, Дани! Имам, силно развита интуиция, която спомага за някои мои съждения, а и знаеш за имената ни - в тях се корени пророчество
-
Сега ще замъгля света пред себе си....
Не бих се причинил на никой в бъдеще....
Ей... виртуоз си с поезия и психология
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
