Dec 24, 2009, 1:45 PM

Най-големият подарък

  Poetry » Other
2.1K 1 18

Кой бе казал, че нямам късмет -

преди девет години се случи...

Бъдни вечер. Във седем без пет

първа своя подарък получих!

 

Преди девет години изгря

мойта коледна, малка звездичка -

Бог при мен тази вечер се спря

и с любов ми дари дъщеричка!

 

Снежна нощ се опитваше вън

с бяла черга света да завие...

Двете спяхме... Но даже насън

сърчицето ù чувах да бие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...