Dec 24, 2009, 1:45 PM

Най-големият подарък

  Poetry » Other
2.1K 1 18

Кой бе казал, че нямам късмет -

преди девет години се случи...

Бъдни вечер. Във седем без пет

първа своя подарък получих!

 

Преди девет години изгря

мойта коледна, малка звездичка -

Бог при мен тази вечер се спря

и с любов ми дари дъщеричка!

 

Снежна нощ се опитваше вън

с бяла черга света да завие...

Двете спяхме... Но даже насън

сърчицето ù чувах да бие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Челебиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...