В сърце нежно трепти
чиста, неземна любов,
за него най-красива си ти,
но не чуваш, уви, моя зов.
Като пеперуда ти кацна
на моите длани, на моите ръце,
усетих тогаз сладост прекрасна,
усмивка грейна на моето лице.
Скръб, макар за миг, се изпари,
когато чух твоя чуден глас,
за теб душа този стих твори,
че часът с теб бе най-хубавия ми час.
© Георги All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
