Най-красивата лъжа
Най-красивата лъжа
Не можа ли да намериш стол в сърцето ти,
да седна, да отдъхна.
От толкова измислици изваян бе светът ти,
че и ти превърна се в лъжа.
Не можа да видиш как на колене в църковен храм
аз влизах, и ходех с восъчни ръце.
Понеже вярвах, че смъртта наистина те иска.
А ти си бил с една от многото, опитали
чаршафите на твойтa спалня.
Не можа ли да си спомниш черните вади,
по лицето, което докосваше с
най-неверните устни.
Бях влюбена в мираж ,
целувах мъж, без той да съществува.© Мария Чонова All rights reserved.
