Най-мълчаливите очи
НАЙ-МЪЛЧАЛИВИТЕ ОЧИ
Ще се превърна в тишина.
Все някога – когато трябва.
И сутрин с първата слана
със мене ще целуваш хляба.
О, все едно – ще бъдем пак
ръце, които сплитат длани
и сред синеещия зрак
се молим вечно да останем.
Ще млъкнат птиците дори –
съпреживели трудна зима,
залутали се вдън гори,
незаблудени юг че има.
Какво от туй, че нямам плът –
в душата ти нали ще слизам,
дорде поемеш оня път
към Бога с овехтяла риза.
Аз ще те чакам до деня,
във който пак ще бъдем двама.
Влез в бялата ми тишина –
защото друга обич няма.
© Валентина Йотова All rights reserved.
