Mar 16, 2010, 12:34 PM

Най-нежното цвете

  Poetry » Love
4.5K 0 46

 

 

Никога не забравяйте, че Любовта е само едно нежно цвете!

 

 

Най-нежното цвете

 
Чух някой - че Любов е... кратък Порив!
Щастливци казват, че била е траен грим,
... щом - корабът ти срещне своя залив,
със теб, Сърцето ще запее - чуден Химн!

Тя сигурно... Ще дойде... Сякаш - буря,
като проливен и тъй дълго чакан дъжд,
а ти ще къпеш жадната Душа, на воля,
усетил се, обичан... И - на място, Мъж!

Ти ще я видиш... Крехък цвят отронен,
напролет, рано - от Черешово дърво...
Ще полетите... С радост непресторена,
над палаво море с вълнички от сребро!

Но знай... щом стане Цвете - трябва,
да го поливаш ти, отново... Да цъфти,
че капката любов, Съдба - що ражда,
не би живяла - без Надежди и Мечти!

А то ще иска... Вярвай - двойна доза!
От - чувства, смях, внимание... и такт.
Щом, само го забравиш – дивна Роза,
във мрак ще вехне... И светът ти, пак!

Затуй, дори... и в най - студена Зима,
Заслон бъди... Не! Не допускай Хлад!
Че всъщност... твойта Обич е ранима,
ледът докосне ли я... не е вече Цвят!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти!
    Пожелавам ти я!
  • Любовта наистина е най - нежното цвете и изисква много грижи и внимание. Но съхраним ли я, изпълва целия ни живот със смисъл и красота.
    Прекрасен е стихът ти!
    Честита първа пролет!
  • След края на безлунната нощ - слънчев поздрав на Антония, Анета и Албена от Ангел!
    Благодаря Ви за хубавите думи, момичета!
    Честита Пролет!
  • ,,че капката любов, Съдба, що ражда,
    не би живяла без надежди и мечти!
    ...
    защото всяка земна обич е ранима,
    ледът докосне ли я-не е вече Цвят!''

    Да!!!

  • че капката любов, Съдба, що ражда,

    не би живяла без надежди и мечти!

    Вярно и хубаво казана. Поздрав.



Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...