Най-сетне щастлива до черно и котка!
Най-сетне щастлива до черно и котка!
Някой до днес ми тъкмеше сценария.
Вече знам – беше лош. До страдание.
Пакетирах малкия принц и Пинокио
и на пакета написах: чупливо. Don’t tоuch!
А него потулих в дълбокия скрин
на тавана. С вид на възрастен
с отгледано его и мнение –
прекипявало, утаило и вече единствено,
пуснах последния трен
до второ нареждане
да извози надеждата
на гара без име.
На вятъра казах:
имам кураж за летене.
От теб - керосина, от мене – горенето.
На всичките малки луни с нетърпение
ще вържа по едно ярко хвърчило -
светлинки да дарят на самотните кучета
вместо топло местенце и собственик щедър.
Сега съм ветропоказател на мелница – толкова въздух
и толкова ароматно-зелена е свободата, че не ми
се вярва: най-после да меля брашното за себе си!
!
Обичам си котката.Черна като суеверие,
Мека като душата ми. Никога не ù се сърдя,
не знам как да ù се скарам (както правя с децата ли?) -
иска ми се така да обичам,
така да не знам да ровичкам
из сметището на живота,
из хората, из особеностите
на гносео-, пато- и психологията,
че най-сетне да се почувствам
щастлива до черно и котка!!!
© Златина Георгиева All rights reserved.
