Най-сетне щастлива до черно и котка!

Dec 29, 2012, 10:42 AM

Poetry » White poetry

542 0 3

Най-сетне щастлива до черно и котка!

Някой до днес ми тъкмеше сценария.

Вече знам – беше лош. До страдание.

Пакетирах малкия принц и Пинокио

и на пакета написах: чупливо. Don’t tоuch!

А него потулих в дълбокия скрин

на тавана. С вид на възрастен

с отгледано его и мнение –

прекипявало, утаило и вече единствено,

пуснах последния трен

до второ нареждане

да извози надеждата

на гара без име.

На вятъра казах:

имам кураж за летене.

От теб - керосина, от мене – горенето.

На всичките малки луни с нетърпение

ще вържа по едно ярко хвърчило -

светлинки да дарят на самотните кучета

вместо топло местенце и собственик щедър.

Сега съм ветропоказател на мелница – толкова въздух

и толкова ароматно-зелена е свободата, че не ми

се вярва: най-после да меля брашното за себе си!

Обичам си котката.Черна като суеверие,

Мека като душата ми. Никога не ù се сърдя,

не знам как да ù се скарам (както правя с децата ли?) -

иска ми се така да обичам,

така да не знам да ровичкам

из сметището на живота,

из хората, из особеностите

на гносео-, пато- и психологията,

че най-сетне да се почувствам

щастлива до черно и котка!!!

Please sign in with your account so you can comment and vote.