Най-сладката проверка Неизвестност
Съсирва се умората на сянката,
която придружава тишината ми.
Нощта е органично всеотдайна,
а совите с очите са приятели.
Надълго убеждавам възрастта,
която не свидетелства на ада,
че с всяка придобита слепота,
душата като восък се разпада.
Стоялата отключена врата,
след порива случаен се затваря.
Ръката бяла, срещнала ръка,
на никое "защо" не отговаря.
Достига ли ти въздух за сега,
за утре, за сърцата ни резервни?
Не можем да напишем чернова...
Инфарктът е последната проверка.
