Съсирва се умората на сянката,
която придружава тишината ми.
Нощта е органично всеотдайна,
а совите с очите са приятели.
Надълго убеждавам възрастта,
която не свидетелства на ада,
че с всяка придобита слепота,
душата като восък се разпада.
Стоялата отключена врата,
след порива случаен се затваря.
Ръката бяла, срещнала ръка,
на никое "защо" не отговаря. ...