Съсирва се умората на сянката,
която придружава тишината ми.
Нощта е органично всеотдайна,
а совите с очите са приятели.
Надълго убеждавам възрастта,
която не свидетелства на ада,
че с всяка придобита слепота,
душата като восък се разпада.
Стоялата отключена врата,
след порива случаен се затваря.
Ръката бяла, срещнала ръка,
на никое "защо" не отговаря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up