Най-тежките ми мигове са тез
На Тони
Порасна, дъще!
Времето тече,
от мойте ласки те изтръгна.
Най-тежките ми мигове са тез,
в които искам пак да те прегърна,
а срещам погледа ти твърд,
решен през бури да премине.
Ще можеш ли по този път
без злоба във душата да преминеш?
Ще можеш ли с изправени гърди
насрещен вятър да посрещаш?
Под нозете ти земята ще хрущи
и често към небето ще поглеждаш.
Ще стискаш зъби – пръстите в юмрук,
горчилката в сърцето ще се трупа,
а всеки следващ кръстопът
от младите ти сили ще изсмуква.
Но ти си горда... имаш синева
и мойта свобода си наследила,
закърмих те с човешка доброта
и с честност съм очите ти измила.
Напълниш ли сърцето си с любов
и пазиш ли честта на свойто име,
с тез дарове и моя благослов,
ще минеш през живота си неповалима.
© Росица Петрова All rights reserved.
