Най-тъмно е...
Най-тъмно е преди да дойде утрото,
преди да се усмихне Слънцето в съня,
да ме стопли със лъчистите си пръсти
и да бележи с устни очите на деня.
Най-тъмно е преди да ме прегърнеш,
преди да се разплача от кошмари,
от безсилие в самотност да потръпнеш,
удрян до безпаметност с шамари.
Най-тъмно е преди да ме обикнеш,
преди да ми отвориш входната врата,
от прага с любовта ми да привикнеш,
да вляза и затвориш след това.
Най-тъмно е преди да те погледна,
преди да вярвам в утрешните дни
и в кътче от душата ти да седна -
най-истинска за теб, без капка грим.
© Елица Стоянова All rights reserved.
