Пред Бог да се явя като на празник
Надбягвам се със времето, но безуспешно.
Не зная някой да го е надбягал.
Наясно съм, че може да изглеждам смешно,
но битки като тази се налагат.
Защото все по-често във врата ми диша
най-върлият от всички преследвачи.
Успех значим дори да не запиша,
не спирам - да предам духа ще значи!...
Тя, старостта, все някога ще ме застигне.
Но главното в живота да съм свършил.
И в метрите преди финала да достигна,
духа да съм запазил непрекършен!...
Това ми стига в края като за утеха!...
Живота да не съм пилял напразно!...
Достойно, пременен в най-новата си дреха,
пред Бог да се явя като на празник!...
© Роберт All rights reserved.
