Не съм пораснал – явно има още,
щом пиша за бленуване, мечти.
Щом пак неутолимо в мойте нощи,
се рея с плам сред ярки светлини.
Все още има жар – там във очите,
все още има страст в душата, знам.
Макар и да са, тъй дълбоко скрити,
затиснати от делничния свян.
И нека съм такъв, съвсем докрая,
изпълнен със надежди и искри.
А после – горе, в Ада или в Рая.
Най-важното е вътре да гори!
© Данаил Таков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
