Наказание

Mar 17, 2005, 6:44 PM

Poetry

1477 0 1

Нима си мислиш, че съм камък -
самотен, тъжен и студен
или пък изоставен замък -
безмълвен, празен, уморен?
И аз обичам да се смея,
пулсира моето сърце,
за ласки нежни аз копнея,
и нося огън в своето сърце.
Защо си толкова уверен,
че си единствен на света?
Ще имам аз приятел верен,
след време с него ще летя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Наказание

Want to read more?

Random works