Наказание
Нима си мислиш, че съм камък -
самотен, тъжен и студен
или пък изоставен замък -
безмълвен, празен, уморен?
И аз обичам да се смея,
пулсира моето сърце,
за ласки нежни аз копнея,
и нося огън в своето сърце.
Защо си толкова уверен,
че си единствен на света?
Ще имам аз приятел верен,
след време с него ще летя.
Ще питаш ти за мен тогава
среднощните звезди добри,
но няма в мене да разпалваш
угасналата жар в искри.
О, ти по име ще ме викаш,
ще шепнеш молещи слова.
Гласът ти вече няма да ме стига.
Наказвам те докрай с това!
© Росица All rights reserved.
