Накъде е Бог...
Ти питаш, чедо накъде е Бог...
И аз се мъча да го разгадая.
Към него знам върви се цял живот
и може да не стигнеш края.
Ще трябва да преместиш планини,
гранит дълбоко да копаеш.
Да прекрояваш устиета на реки,
да плуваш смело - да не се удавиш.
Когато иска ти се да крещиш,
да стискаш зъби и да премълчаваш.
Духът да бъде силен, примирен.
На лошото врати да не отваряш.
Да имаш широта, замах.
Да носиш устрем във сърцето.
Да бъдеш светлина. Без страх
да пориш със крила небето.
Да бъдеш Топлина, Любов.
Да даваш без да се надяваш.
Глава да не кривиш назад,
а който те цени да не предаваш.
Да бъдеш винаги човек.
Във съпричастието да е твойта драма.
Към Бог не може пътят да е лек
и всяка стъпка равна е на рана.
Не зная точно накъде е Бог...
Знам пътят, че започва от сърцето
с едни посяти семенца,
дълбоко във душата на детето...
© Детелина Стефанова All rights reserved.
