May 21, 2008, 10:53 PM

налей ми малко вяра

  Poetry » Civic
993 1 2
Налей ми малко вяра,
с питието, че утре няма да съм тук,
осакатена в небитието,
наливай на общото прието - напук!

Ще пия, ако трябва, до разсъмване,
с цел да си даря надежда,
а после, ако трябва, изритай ме,
но не ме изгонвай трезва!

Не поглеждай така осъдително,
а наливай точно по мярка,
само така ще съм истинска,
а да ме наричат пияница!

Наливай, не се смайвай, още ще поръчам,
искам да се напия до забрава,
защото трезва мислят ме за луда,
трезва за света не съм угодна!

Наливай! - не, не, не спирай,
ще тръгна, дори и със заваляща походка,
днес навън не е за мен,
и ще ме видят нова - поредната находка!

Наливай, че болно ми е
и искам да поплача,
защо днес няма кой
да се любува с мене на здрача!

Наливай, за да бъда обществено пригодна,
днес света върти го порока,
ще пия, друго решение няма,
пак ще ме мислят за луда, но аз ще фъфля...
научила позорно урока!

Наливай и не ме поглеждай тъжен,
сипи си и ти, ще почерпя,
не бъди така навъсен, че
права съм, знаеш - така е!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...