Намерени от шепота на самба
Намирам те по шепота запален
от пламъчета в моята зеница.
И дългите си дни ще ги прежалим,
защото слънцето е странна птица.
Ще доживеем идващия залез,
пленени от разтърсващата самба.
Ръката ти гърба ми щом опари,
една звезда задъхана ще падне.
Издайно нежен ореол сред мрака -
продумала, луната потрепери.
И двамата я чухме и разбрахме.
Сега е лесно пътя да намерим.
Виж, тръгнали са преди нас сърцата!
И как на танца техен да откажем?
Недей ме пуска, дръж ме за ръката!
И живи стъпки аз ще ти покажа.
