Sep 28, 2016, 7:52 AM

Намерих те

  Poetry » Other
682 0 0

Вървях изгубена, в неясна тъмнина

и търсех Те, дочула че Те има.

Не ме остави в мрака да вървя,

измъкна ме от вечната ми зима.

 

Показа ми пленителни неща:

и минали, и бъдещи – прекрасни.

Научи ме към Теб да се стремя,

та вярата ми мощно да порасне.

 

И в Словото Ти себе си открих,

там думите Ти сочат все към мене.

Избрах Те и на Теб се посветих,

плод да дам като доброто семе.

 

Ти каза ми да гледам все към Теб,

да не насочвам поглед към земята.

И аз послушно ти се доверих,

така намерих път към свободата.

 

 

„Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.” Псалом 27:8

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...