намерих те, когато отминаваше
Обичам те - като след буря,
във края на вълната
от потъване.
Душата ми намери те,
когато
животът ми се преобърна.
Размивах се
в представите
за щастие - примамливи,
поръсени със захар.
Запътих се на
среща със измамата,
прокрадваща се
в сянката на
брадва.
Наивността ми
бе отсечена - до корен,
срамувах се
да падна
стисках клона си.
Люлеех се
със ритъма на вятъра.
Безпътна
търсех нови пориви.
В очите ти
огледах се, когато
лицето ми
открито
избледняваше.
Усетих,
че превръщам се
в прозрачност
... и те видях да отминаваш.
© Дакота All rights reserved.
