Намигване
Ще ме поглеждаш и ще се оглеждаш...
Ти знаеш, че съм тук и съм сама.
Глава напред отново ще привеждаш
в екранната тревожна тишина...
Ще вярваш, че сме заедно отново,
щом още пиша, разтопена в теб...
Забравил в миг за всичко само твое,
ще виждаш сенки и очи напред...
Не искам да те спирам само с думи,
а образите избледняха май...
Не се намери правилната гума,
за да изтрием всичко в своя Рай.
И пак ще те замествам сурогатно,
а ти ще се топиш от самота...
Запазвам топлината, вероятно,
в прегръдката красива на снега...
Красива моя сбъдната молитва,
на теб ще кажа пак: „Благодаря!”
Да, щастието кацна и отлитна,
но Любовта целуна Вечността!
© Бояна All rights reserved.
