Oct 1, 2009, 12:22 PM

Наниз от мигове

  Poetry » Other
1K 0 7

 

 

хванах спомена и го завъртях
наобратно.
минало и бъдеще се изключиха
взаимно.
спрях времето.
превърнах го в наниз от мигове.
броеница във вихър.

сега.
         сега.
                   сега.

чаят е още топъл. аз не пия чай.
твой ли е споменът?

къде съм?
какво е сега?

                ... някой скъса времето.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...