Oct 1, 2009, 12:22 PM

Наниз от мигове

  Poetry » Other
1K 0 7

 

 

хванах спомена и го завъртях
наобратно.
минало и бъдеще се изключиха
взаимно.
спрях времето.
превърнах го в наниз от мигове.
броеница във вихър.

сега.
         сега.
                   сега.

чаят е още топъл. аз не пия чай.
твой ли е споменът?

къде съм?
какво е сега?

                ... някой скъса времето.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ол All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...