Нейната шапка не е от небе,
на радостта е сираче.
Сивият лъч на очите боде
хищната сянка на здрача.
Смее се в сиво и капките смях
тихо сълзите разлистват.
Носи в косите си пепел от страх,
те затова са сребристи.
Спира до църквата. После седи
дълго на пейка самичка.
Мислено тя пасианси реди,
пита съдбата за всичко. ...