Oct 13, 2022, 2:51 PM

Написано с пепел 

  Poetry » Civilian
380 8 17

Нейната шапка не е от небе,

на радостта е сираче.

Сивият лъч на очите боде

хищната сянка на здрача.

 

Смее се в сиво и капките смях

тихо сълзите разлистват.

Носи в косите си пепел от страх,

те затова са сребристи.

 

Спира до църквата. После седи

дълго на пейка самичка.

Мислено тя пасианси реди,

пита съдбата за всичко.

 

Става горчив от въпроси денят,

свърнал зад болка от спомен.

Бяга засрамен от тази жена,

щастие дето не помни.

 

Тя е самотница. С поглед и днес

само небето прегърна.

Но ще почука в съня ти нощес,

в думите щом си я зърнал.

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??