pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
13.10.2022 г., 14:51 ч.

Написано с пепел 

  Поезия » Гражданска
379 8 17

Нейната шапка не е от небе,

на радостта е сираче.

Сивият лъч на очите боде

хищната сянка на здрача.

 

Смее се в сиво и капките смях

тихо сълзите разлистват.

Носи в косите си пепел от страх,

те затова са сребристи.

 

Спира до църквата. После седи

дълго на пейка самичка.

Мислено тя пасианси реди,

пита съдбата за всичко.

 

Става горчив от въпроси денят,

свърнал зад болка от спомен.

Бяга засрамен от тази жена,

щастие дето не помни.

 

Тя е самотница. С поглед и днес

само небето прегърна.

Но ще почука в съня ти нощес,

в думите щом си я зърнал.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??